преди време бях решила да започна личен блог, който обединява разкази за пътешествия и вкусотии, защото смятах, че една от основните причини човек да пътува е да похапне нещо различно. и все още смятам, че е така, но някакси двете теми се разделиха и затова от близо година разказвам само кулинарните си приказки в Phood Tales. още тогава, този блог беше готов, но месеци наред не го пусках и не бях написала нищо, макар липса на материал да нямаше.
и така, ето го и него, със собсвеното му пространство, където ще намерите разкази и препоръки ако не за всички, то поне за повечето места, с които съм се срещнала. пътуването е безспорно най-добрият преподавател, и няма по-добър начин да научиш за хората, природата и себе си. и нямa дестинация, която да не е достатъчно ярка и да не ти даде ясна представа колко малко си видял. да не говорим за апетитa, който просто идва и с яденето и с пътуването.
това как приключенстваш разбрах, че зависи само от теб самия, но в един момент багажът ти несъмнено ще олекне, а търпението ти ще порастне, и тогава може би ще останеш само с паспорт, фотоапарат и тоалетна хартия. е, аз не съм стигнала чак до там, но виждам, че “необходимите” неща всеки път са по-малко и че пътувам заради самото пътуване. като се замисля сега, май никога не съм седяла на диван в хотелски лоби бар, и повечето неща са се случвали все навън и с много ходене.
рискован бизнес е това да си излезеш от къщата, но съм се убедила, че всичко, което съм научила и споделила си е заслужавало.
кръстих блога trail, защото значи и “следа” и “пътека”. приятно четене :)
теди
Recent Comments